„ПОСЛЕДНИЙ БОЙ”
Михаил Иванович Ножкин (р. 1937 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОСЛЕДНИЯТ БОЙ
Не сме почивали отдавна, не можахме,
не беше време за почивка, друже мой,
пешачката полвин Европа изорахме...
Най-после утре е последният ни бой.
Съвсем накрая война е, знам,
последен бой – най-труден той е.
В Русия искам в дома ни там
да видя в мир теб, майко моя!
В живота ни години четри фриц погуби,
години четри, сляти в кървава река...
В добро момиче ми се иска да се влюбя
и да докосвам родната страна с ръка...
Съвсем накрая война е, знам,
последен бой – най-труден той е.
В Русия искам в дома ни там
да видя в мир теб, майко моя!
Последна люта схватка ръкопашна,
ще служим на Русия до последна бран.
Дори и да умрем за нея, не е страшно,
макар че всеки нов живот очаква там!
Съвсем накрая война е, знам,
последен бой – най-труден той е.
В Русия искам в дома ни там
да видя в мир теб, майко моя!
Ударения
ПОСЛЕДНИЯТ БОЙ
Не сме́ почи́вали отда́вна, не можа́хме,
не бе́ше вре́ме за почи́вка, дру́же мо́й,
пеша́чката полви́н Евро́па изора́хме...
Най-по́сле у́тре е после́дният ни бо́й.
Съвсе́м накра́я война́ е, зна́м,
после́ден бо́й – най-тру́ден то́й е.
В Руси́я и́скам в дома́ ни та́м
да ви́дя в ми́р теб, ма́йко мо́я!
В живо́та ни годи́ни че́три фри́ц погу́би,
годи́ни че́три, сля́ти в къ́рвава река́...
В добро́ моми́че ми се и́ска да се влю́бя
и да доко́свам ро́дната страна́ с ръка́...
Съвсе́м накра́я война́ е, зна́м,
после́ден бо́й – най-тру́ден то́й е.
В Руси́я и́скам в дома́ ни та́м
да ви́дя в ми́р теб, ма́йко мо́я!
После́дна лю́та схва́тка ръкопа́шна,
ште слу́жим на Руси́я до после́дна бра́н.
Дори́ и да умре́м за не́я, не́ е стра́шно,
мака́р че все́ки но́в живо́т оча́ква та́м!
Съвсе́м накра́я война́ е, зна́м,
после́ден бо́й – най-тру́ден то́й е.
В Руси́я и́скам в дома́ ни та́м
да ви́дя в ми́р теб, ма́йко мо́я!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Ножкин
ПОСЛЕДНИЙ БОЙ
Мы так давно, мы так давно не отдыхали.
Нам было просто не до отдыха с тобой.
Мы пол-Европы по-пластунски пропахали...
И завтра, завтра, наконец, последний бой.
Ещё немного, ещё чуть-чуть,
Последний бой, он – трудный самый.
А я в Россию, домой хочу,
Я так давно не видел маму!
Четвёртый год нам нет житья от этих фрицев,
Четвёртый год солёный пот и кровь рекой...
А мне б в девчоночку в хорошую влюбиться,
А мне б до Родины дотронуться рукой...
Ещё немного, ещё чуть-чуть,
Последний бой, он – трудный самый,
А я в Россию, домой хочу,
Я так давно не видел маму!
В последний раз сойдёмся завтра в рукопашной,
В последний раз России сможем послужить.
А за неё и помереть совсем не страшно,
Хоть каждый всё-таки надеется дожить!
Ещё немного, ещё чуть-чуть,
Последний бой, он – трудный самый,
А я в Россию, домой хочу,
Я так давно не видел маму!
---------------
Руският актьор, композитор, музикант и поет Михаил Иванович Ножкин е роден на 19 януари 1937 г. в Москва. Завършил е Театралното студио за естрадни изкуства към Московския театър на естрадата (1961 г.) и е приет в трупата. В киното се снима от 1968 г., член е на Съюза на кинематографистите на СССР от 1973 г. Има актьорски роли и е автор на текстовете на песните в десетки филми като „Ошибка резидента” (1968 г.), „Каждый вечер в одиннадцать” (1969 г.), „Земля, до востребования” (1972 г.), „Надежда” (1973 г.), „Хождение по мукам” (1977 г.), „Юность Петра” (1980 г.), „Одиночное плавание” (1985 г.) и др. Водещ е на 14-серийния документален филм „Стратегия Победы” (1985 г.). Член е на редакционните съвети на в. „Слово” и в. „Прогноз развития”. Заслужил деятел на културата (1975 г.), народен артист на РСФСР (1980 г.), член на Съюза на писателите на Русия (1995 г.), носител е на редица високи награди за култура, литература и съхраняване на духовните ценности. Автор е на няколко стихосбирки, последните от които са „Точка опоры” (2012 г.) и „Будь Человеком” (2012 г.).